Начини на глаголното действие в съвременния български език


Категория на документа: Български език


Начини на глаголното действие в съвременния български език

Въпросът за начините на глаголното действие в славистиката и българистиката (Кратък обзор)

808 Б

На известен етап от научната разработка на славянския глаголен вид граматичната мисъл стига до откриване на категорията начин на глаголното действие. Съвременното учение за начините на глаголното действие като категория, качествено различна от вида и същевременно тясно свързана с него, води началото си от основополагащите работи на С. Агрел „Aspektanderung und Aktions-artbildung beim polnischen Zeitworte", Lund, 1908, и „Przedrostki postaciowe czasownikow polskich, Krakow, 1918. В уводната част на втората си работа С. Агрел отбелязва, че „представките изменят значението на глагола от гледище на характера на действието". Някои представки предават на значението на глагола лек оттенък, характеризиращ значението на протичането на действието или степента на неговия резултат. Ролята на представката се основава на това, че означава как действието е станало свършено, как става протичането на дейността или до какъв резултат стига дейността. Агрел разделя глаголните представки на такива, които придават на глагола напълно ново (обикновено локално) значение, и на такива, които само подчертават смяната на вида. Втората група, според него, може да се подели от своя страна на две — в някои случаи, според автора, се изменя само видът на глагола, а в други — представката, едновременно със смяната на вида, означава някакъв характер, някакъв начин на действието или състоянието (срв. konczyc с ukoriczyc). Фактически Агрел противопоставя резултативния начин на действие на всички останали начини, считайки, че той означава само промяна на вида. В резултат на конкретния анализ той описва 20 начина на действие. Неговата класификация, в една или друга степен, се използува в по-нататъшните изследвания.
Начините на действие Агрел анализира сами за себе си и не ги свързва достатъчно с вида. Посочените 20 начина на действие са разгледани изключително в рамките на свършения вид.

.

Идеите на Агрел не се налагат изведнъж. През 1912 г. Фр. Травничек пише рецензия върху първата книга на Агрел1, в която изразява съмнение, че подобни изследвания могат да имат някаква теоретична стойност. Според него Агрел напразно се е насочил към изследваната област — въпросът за славянския вид едва ли ще извлече от нея очакваната (от Агрел) полза, Травничек изразява недоверие и към предлаганата класификация. Според него не може да има такова колосално богатство от значения в представките, които са загубили своя материален смисъл. Това изказване в същност свидетелствува, че Травничек не приема категорията начин на глаголното действие.
Но идеята за съществуването на тази категория, качествено различна от вида, макар и тясно преплетена с него, постепенно си пробива път. В изследването си Etudes sure le systeme verbal du russe contemporain2, известно преди всичко с прецизното разделяне на семантичното от граматичното в механизма на видовете, С. Карцевски загатва за съществуване на начини на действие, макар и в много смътна форма. Той говори в същност за няколко „пер-фективни модалности", възникнали вследствие на често повтарящата се семантична стойност на известни морфологични елементи (с. 500). Линията на Агрел се подхваща от Пожезински, А. Нореен, Ф. Щибиц. Щибиц3 си поставя за цел да разграничи обективните и субективните категории, включени в названието akfionsari (у Щибиц вече zpusob)4. Той поддържа схващането, че в общи линии във вида преобладава субективното гледище, а в начините на действие — обективното състояние на действието, но е против абсолютизирането на тази формулировка, каквото, според него, има в разбора на Якобсон, тъй като „границите между видовете и начините са текущи" (§4). Всред обективните особености на действието Щибиц отделя противопоставянето по членимост/единич-ност, според което глаголите биват дуративни и моментални. Моменталните, от своя страна, се делят на пунктуални, ингресивни и ефективни, а ингресивните и ефективните действия могат да се обединят под общо име — терминативни. Подробно на класифи-
1 Fr. Travnicek, Aspektanderun»' und Aktionsartbildung"... CMP,
II. 1912, с. 260-262.
2 Slavia, 1922 — 1923. I, c. 242—268; 495—523.
3 Vid a zpusob slovesneho deje. —Listy filologicke, 1928, с 1 —14.
4 В това отношение той поддържа схващанията на Е, Херман, който
въвежда делението на начините на действие и вида на обективни и субектив
ни (вж. Objektiwe und subjektiwe Aktionsart. —IndogermanUche Forschun-
gen, XLV).

кацията на начините на действие, която дава Щибиц» няма да се спирам. Искам само да изтъкна, че в номенклатурата няма при-емственост. У различните автори едни и същи начини на действие носят различни наименования и това обстоятелство до известна степен утежнява проучването на литературата.
В този кратък преглед не си поставям за задача да преценявам класификациите на отделните автори и предлаганите от тях на-именования — покрай другото, това би изисквало детайлно вникване в явленията, присъщи на различните славянски езици.
Но да се върнем към Щибиц. Според него противопоставянето свършеност/несвършеност (в което той вижда съдържанието на вида) не може да се третира като субективна категория. Противо-поставяйки примерите zije v nedalekem rneste на zije!, казано в момент, когато загубилият съзнание даде признаци на живот, той изтъква, че в първия случай незавършеността е реална същност, т. е. имаме незавършеност на самото действие, докато във втория случай имаме незавършеност на представата (§ 15). Изследвайки и други примери, той заключава, че „завършеността и незавършеността са в същност ту обективни, ту субективни" и че причините за употребата на единия или другия вид са също така и субективни, и обективни, и че в тези случаи, когато субективният фактор е главен, може да се каже: „Свършено е това действие, което си представяме като ограничено и свършено; несвършено е това действие, което си представяме като траещо и незавършено"(§15).
По-нататък, след Щибиц, от аспектологията изчезва всяко съмнение в реалността на начините на действие, независимо от това, дали ще се използува терминът Aktionsart, postac (както е у Агрел), или функция (Ст.-Петерсен), начин на действие (spusob deje, способ действия) — този термин добива все по-широко разпространение, вътрешновидово (внутривидовое) значение — у голяма част от съветските автори, лик (А. Белич) или аксе, совершаемость (Исаченко).
Отклик на изследванията на Агрел е статията на А. И . Стендер-Петерсен „О функциях глагольных приставок в русском языке"1.
Оценявайки високо разкриването на същността на Aktionsart'a (използван е терминът функция), Ст.-Петерсен не се съгласява I- начина на решение на задачата, предложен от неговия предшественик. Агрел анализира паралелно два или повече сложни глагола от свършен вид, образувани от един и същ глагол от несвършен вид, и така установява начините на действие. Той смята, че
Slavia, XII (1933), с. 321—324.

в случаите, когато срещу глагола от несвършен вид има само една сложна форма от свършен вид (poic — napoic), представката няма никаква семасиологична роля и е изключително видообразуваща, а това заключение Ст.-Петерсен не приема (§ 7). Той изтъква неправилността на твърдението на Агрел, че начинът на действие (функцията) съжителствува с представата за свършения вид. Ярко доказателство против такова схващане е съществуването на вторични несвършени глаголи, които, както изтъква Стендер-Петерсен, споделят функцията (начина на действие) на съответните свършени. Да се изучават начините на действие изключително с оглед на свършените глаголи е опасно. Според Стендер-Петерсен именно в глаголите от несвършен вид изпъква най-ясно „функцията", тъй като се премахва елементът на перфективността, който усложнява се-масиологичното сверяване (§ 9).
На начините на действие се спира Е. Кошмидер в „Nauka о aspektach czasownika polskiego w zarysie, Proba syntezy", Wilno, 1934 (цит. по сборника Вопросы глагольного вида, под редакцията на Ю. С. Маслов, М., 1962). „Глаголите в полски, както впрочем и във всички въобще славянски езици, могат да се разделят на ред групи въз основа на известни общи черти в тяхното значение, отнасящи се към начина на протичане на действието. Такива групи често се отделят благодарение на общите формални показатели, с които са свързани общите за тези глаголи отсенки на значенията" (с. 107). След една подробна класификация на начините на действие Кошмидер изтъква, че не всички имат формални показатели, пък и формалните показатели не са общи за всички глаголи от дадена група. Общността на глаголите вътре в групата се установява на семантична основа. Освен това възможно е един и същ глагол да се отнася към няколко различни начина на действие. „Това се обяснява с факта, че принципите на делението, на основата на които ние образуваме такива групи, често взаимно се кръстосват" (с. 109). При съпоставянето на категорията начин на действие и категорията вид се стига до заключение, че „с помощта на начините на действие ние изразяваме различни по своето съдър-жание действия; ако изменим начина на действието, изменя се и самото действие. Ако пък изменим само вида, то действието като такова остава неизменно."
Сведения за тези начини на действие в старобългарски, които са свързани с представки, можем да получим от книгата на Ст. Слонски „Funkcje prefiksow werbalnych w je^zyku staroslowianskim (starobulgarskim)" (Wilno, 1937), в която са анализирани всички

функции на представките — както локалните, така и делокали-зираните, означаващи начин на действие.
Оригинално становище застъпва Вл. Шмилауер1. В неговата работа представите за вид и начин се сливат до голяма степен, тъй като той определя вида не като граматична, а като широка семантична категория, в която включва не само противопоставя-нето свършеност/несвършеност, а също и многократността (количеството), фазовостта, мярката за действието (ограничеността), афективната мярка, както и каузативните и дезидеративните глаголи, отнасяни към начина на действието. Шмилауер пише: „Какво от това ще наречем вид, какво начин на глаголното действие, е въпрос на споразумение. Ни най-малко не отричаме, че разграничаването на несвършеността и свършеността е вид в собствения смисъл на думата. Не ще възразяваме обаче нищо против това, ако многократността или фазовостта на действието се отнесе към вида. Не намираме също, че съществува някакъв сигурен критерий за разрешаване на този въпрос (с. 83).
Шмилауер изтъква, че системата на вида и начините на дей-ствие дава твърде голяма свобода в изразяването, че един и същ факт, според схващането, можем да изразим твърде различно. Разбира се, съществуват известни ограничения, пресилването на които се чувствува неприятно (96—97).
Недиференцирани са понятията вид и начин на действие и в. монографията на Джуро Грубор „Аспектна значеша II. .. 295, 5—234, 1953, в която авторът обединява двете категории под названието аспект. Неговата цел е да коригира Агрел, но позиция-та, от която изхожда, не му позволява да направи крачка напред. Интерес в известен смисъл представя деленето на глаголите на развойни глаголи и глаголи за състояние: с идеята за двудялба на глаголната лексика от гледище на начина на протичане на действието, наистина чувствително прецизирана, ще се срещнем в работите на Полдауф, Маслов и др.2
Интересна, поне в методично отношение, е работата на X. Сьоренсен „Aspect et temps en slave", Aarhus, 1949, в която са засегнати и редица въпроси на начините на действие (Сьоренсен ги нарича especes d'action — французите нямат свой термин).
1 Slovesny vid a zpusob slovesneho deje, Prvni hovory о ceskem jazyce.
Praha, 1940.
2 За работата на Грубор вж. и рецензията на А. Белич. — Лжнословен-
ски филолог, XXI, с. 291—303, в която, между другото, Белич отстоява раз
граничаването ма резултат, вния начин на действие от перфективността
(с. 302).

Авторът се опитва да ги разгледа от структурално гледище и да прокара граница между вид и начин на действие, нещо, което Агрел не е успял да направи. „При установяване на категориите класическата лингвистика се базираше особено на значението", пише Сьоренсен (41 с). Той подчертава, че класическата лин-гвистика е търсела дефиниции или, с други думи, описания, и смята, че до ценни резултати може да се стигне въз основа на системата на Елмслев. Странно прозвучава схващането му, че начините на действие, изразени чрез различните глаголни преставки, съществуват всички в несвършения прост глагол.
В руската лингвистика начините на действие са добре доловени от Шахматов1, но той ги разглежда като „подвидове" и не ги отделя достатъчно от вида2. В. В. Виноградов отбелязва това об-стоятелство и сочи разнообразието от оттенъците на действията. Те са резултат от вътрешноглаголното, вътрешновидовото произ-водство, но не се разтварят във вида, срв. напр. „. . . Значенията и оттенъците на кратността, собствено, вече излизат от пределите на чисто видовите съотношения" (Русский язык, 1947, с. 504).
Като вътрешновидови значения определя начините на действие Б. Н. Головин: „Основните видови значения на съвременните руски глаголи показват вътре във вида особени значения, придаващи различна степен на обобщение на реалното разгръщане на един и същ процес. Тъй като тези особени значения се проявяват свободно вътре в несвършения вид и твърде несвободно в свършения вид, то те могат да бъдат наречени вътрешновидови значения за определеност"3. По-нататък в рамките на несвършения вид Головин открива четири вътрешновидови значения, първото от които „отразява процес, разгръщащ се едноактно и в определен момент от времето", второто „отразява процес, разгръщащ се многоактно в неговата неопределена или определена прекъслечност
1 Твърде пълен критичен анализ на руската литература върху тези
въпроси намираме у И. Д р а х о ш. К вопросу о „способах глагольного



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Начини на глаголното действие в съвременния български език 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.